Постинг
03.02.2013 11:44 -
Какво мислите за самотата? Вредна или полезна част от живота ни?
Мисля си, че можем да я разделим на физическа и психическа - духовна. Когато останеш сам в къщи, в леглото, в хотела, когато няма никой до теб, няма на кого да хванеш ръката, то това е физическата самота. Смятам, че тя е много полезна в някои моменти, дори наложителна, за да „презаредим батериите“. Когато денят ни е бил натоварен, изпълнен с многообразие от случки и събития, преуморени след дълъг работен ден, е, тогава не ви ли се иска да отидите на място, което никой не знае, място само за вас и никой друг? Точно този безценен момент на физическа самота ще ни помогне да починем, да поемем глътка свеж въздух и да „влезем в релси“ за следващия ден. Тя променя и емоционалното ни състояние в една или друга посока, може да ни успокои или разстрои, но в определени дози не можем да отречем, че е здравословна. Проблемът обаче е не толкова, че може да надвишим препоръчителната доза физическа самота, а в това че времето за нея ни е все по – оскъдно. Забързаното и натоварено ежедневие ни лишава от нуждата да останем на саме със себе си, или може би не е това, може би ни липсва желание, за да намерим време? Не знам, въпрос на гледна точка!
Психическата самота е съвсем друго нещо, тя не може да ни бъде полезна в никаква доза! Тук вече и с цял батальон да сме на едно място, чувството, усещането и душевното ни състояние са водещи. Нашият живот протича в група, живеем в общество, социални индивиди сме, нали така? И когато живеем в този голям „казан“ пълен със себеподобни, усещането за самота може да се окаже не на място, голям проблем, съгласни ли сте? Това чувство е лош съветник, защото води до много грешки и компромиси. Всеки има нужда от любов и разбиране, а когато си самотен точно това ти липсва най – много и от там поведението ти се превръща в грешки и компромиси, които след себе си водят до саморазрушителни действия. За да израснем стабилни и уверени личности, много е важно в каква среда сме били отгледани, т.е семейството! Получавайки внимание, обич, грижи, разбиране в детството си, то ние никога /или поне не в пълния й смисъл/ не бихме изпитали душевна самота. И в този ред на мисли дори и да изпаднем в ситуация на самотност /нормално е, все пак сме хора и нищо човешко не ни е чуждо J/, щом сме получавали любов през детските си години, то тогава ще успеем да продължим напред, да търсим алтернативи, приятели, партньори, които да запълнят духовния ни глад и студа от самотата!
Мислите ли, че има връзка между любовта и самотата?
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
Архив
