Блогът на zonapsy :: С дъх на кафе. . . . .

Постинг

03.02.2013 11:32 - С дъх на кафе.....

Автор: zonapsy Категория: Хоби

Прочетен: 1189 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.02.2013 11:37

Кафето си пия - свещен ритуал ...
Поглед студен напред, взрял се в нищото - за заблуда на противника или защото там е по- интересно ...?

Мисля и повтарям нещо на ум, нещо, което се прокрадва в съзнанието ми, нещо, което съм чела някъде, а сега то изниква, защото тя е срещу мен, нейната същност, нейната неяснота, нейната емоция леко ме е завладяла и…… търся отговор на въпроса….на нейния въпрос.
Зазо го е написал преди много години и сякаш той го е написал за тях, а кои са те и дали са те?
„Тя и той не са две отделни същества, затворени съзнания. Те са отворени един за друг много преди да се срещнат. Естествено между тях може да съществува несъгласие, моментно несъгласие или непоправимо отдалечаване. Но в такъв случай огорчението от раздялата или безразличието не трябва да ги кара да отричат радостта, която са изгубили. Могат да страдат от самотата. Но това страдание не е така дълбоко, както се смята, и във всички случаи не е заложено в човешката природа. Самотата не е тяхната истина, тяхната истина е срещата им един с друг……”

Гледайки я как упорито стои пред компютъра, оставам с впечатлението, че тя мисли за него като за инструмент, с който иска да се научи да борави. Да, тя знае кога да прибягва до него, знае и усеща кога има дълбока потребност от него. Осъзнава с болка, че се нуждае от него почти винаги, защото тя е като него по природа.

И все пак, кои са те, коя е тя, кой е той?
Всичко се крие в идентификацията!

Нека се запознаем с проблема ...Хората са разкъсвани от безброй емоции и чувства, което в известен смисъл е едно и също, ако не ги разделя обаче ще се получи недоразбиранка...Чувството е цялото, то е заключението, ако щете точката на изречението. Емоцията са думите, с които пишеш изречението и често не знаеш къде ще свърши.

При тях емоцията е водеща, а чувството…..дали то съществува, дали тази емоция е достатъчно силна и способна да завърши една история и след нея да доведе вулкан от чувства? Не знам и тя не знае, а той? Дали той е на ясно какво съвършенство има срещу себе си? Със сигурност! Само той знае за чувството! А кой е той???

Той е някой, който разпали огън и остави бушуващи страсти в нея….колко въпроси има тя…. защо именно и точно тя е тази чиято идентификация в момента е трудна?

Истината е една - той съществува!!! Опасен и симпатичен? Остроумен и красив? Много просто, той е някой, който постоянно я предизвиква и вълнува! Ту изчезва, ту се появява, но не защото това е желанието му……това е нейното желание, нейната истина, нейната мечта, нейният най - голям страх!

Но кой е той? Какъв е? Висок, изглежда смотано? Достатъчно силен, за да я защити от всички? А умен – само толкова, за да има отговор на всеки неин въпрос? А духовит, може би само толкова, за да я разсмее всеки път, когато е тъжна? Сладък като мед и отровен като гъба едновременно? Искрен, нежен и пробивен? Не знам, само тя знае!

Години има достатъчно, за да е сериозен, но той е дете като нея, дори повече. За нея той е пеперуда, бил е навсякъде. И постоянно на някъде отива. Никога не бърза. Времето търпеливо го чака. А той го има достатъчно. Най - вече за нея!

А тя? Тя постоянно има желание да говори за него, да бъде с него. Той говори за любов, но нейната любов се усеща винаги… и събрани заедно, можеш да ослепееш от тяхната емоция…

Всеки път той й показва правилната посока, в която да тръгнат, но само тя може да избира сама или с него ще върви!
В любовта думите са излишни! Сега ги виждам заедно, макар и той да не е до нея!

Дори и да го няма, той ще бъде винаги с нея, за да я ободрява, разсмива и води през живота. Завинаги ще й останат неговите мечти, издръжливост и усмивка. И когато й е тежко няма да каже, че той може би ще се върне някога. Няма, защото той никога няма да я напусне!

Потребността й от него е продиктувана от емоции, от физиологични реакции, до които съзнанието й няма достъп, над които няма контрол. Както е с всички останали човешки афекти. Човек се ражда с тази сила и е поставен пред предизвикателството да я обуздае. Сега тя трябва да реши иска или не да обуздае всичко, което сърцето разрешава, а умът – не.

Понякога в живота се получават глупави и нелепи ситуации...И се опитваш да разбереш как така изобретателно си се озовал в тях без да забележиш. Не знам, нямам отговор. Само знам, че няма нищо случайно….

Както и да е, това са глупости, които си имат своето просто обяснение, честно казано правих си само главоблъсканица, защото обещах на някой да напиша нещо…..

Да зарежем думите, да намерим смисъла!